Провал

Поезия » Любовна

708 0 10

Гледаш ме спокоен

а нещо ме гризе

страшни думи казах

посях си ветрове

в дълбока кал затънах

нищо не расте

бащиният дом

в свърталище превърнах.

А търсих очи

с обич да зърна

устни да казват

моето име

чувства дълбоки

в тях да потъна

дъхът ми

възторгът веднага да вземе.

Намерих очи

с ревността изгорих ги

устните

с нишки от злоба съших

чувствата искрени

тях пресуших ги

което животът ми даде

всичко затрих.

Юли, 2016

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Таня,Руми,Ренета,Владимир,Стойна,Хели,Кети,Дочка,Мариане,всеки в живота си е преживял нещо подобно.Удоволетворен съм че на вас ви хареса стихът ми.
Но лято е.Да му се радваме!

2016-07-28T18:26:39+03:00
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Здравей, Гавраиле! Падаме, ставаме и пак вървим. Горе главата!

2016-07-27T16:28:09+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"устните
с нишки от злоба съших"

Ретроспективно, тъжно и горчиво,
че себе си не можеш да излъжеш.
Светът ти свит до спомен за красивото
е пълен само с празното и късното...

Впечатлена и очарована! Поздравления, Гавраил!

2016-07-27T00:44:22+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Където има грешка, трябва да има и прошка, да има и хъс да се поправят нещата. Поздравления за тази болезнено искрена творба!

2016-07-26T19:33:12+03:00
helpmepaintthestars (Слънчоглед)

Написаното ни поднася такъв факт,че тези, които не са минали през това, трябва да го прочетат, за да им попречи... Но може би е по-добре да бъде преживяно? Много е красиво, поздрави!

2016-07-26T18:40:55+03:00