Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
26 jul 2016, 10:15

Провал

705 0 10

Гледаш ме спокоен

а нещо ме гризе

страшни думи казах

посях си ветрове

в дълбока кал затънах

нищо не расте

бащиният дом

в свърталище превърнах. 

 

А търсих очи  

с обич да зърна

устни да казват

моето име

чувства дълбоки

в тях да потъна

дъхът ми

възторгът веднага да вземе.

 

Намерих очи

с ревността изгорих ги

устните

с нишки от злоба съших

чувствата искрени

тях пресуших ги

което животът ми даде

всичко затрих.

 

Юли, 2016

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Таня,Руми,Ренета,Владимир,Стойна,Хели,Кети,Дочка,Мариане,всеки в живота си е преживял нещо подобно.Удоволетворен съм че на вас ви хареса стихът ми.
    Но лято е.Да му се радваме!
  • mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
    mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
    Здравей, Гавраиле! Падаме, ставаме и пак вървим. Горе главата!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "устните
    с нишки от злоба съших"

    Ретроспективно, тъжно и горчиво,
    че себе си не можеш да излъжеш.
    Светът ти свит до спомен за красивото
    е пълен само с празното и късното...

    Впечатлена и очарована! Поздравления, Гавраил!
  • Katriona (Кети Рашева)
    Katriona (Кети Рашева)
    Където има грешка, трябва да има и прошка, да има и хъс да се поправят нещата. Поздравления за тази болезнено искрена творба!
  • helpmepaintthestars (Слънчоглед)
    helpmepaintthestars (Слънчоглед)
    Написаното ни поднася такъв факт,че тези, които не са минали през това, трябва да го прочетат, за да им попречи... Но може би е по-добре да бъде преживяно? Много е красиво, поздрави!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0