4 мая 2005 г., 21:03

Провален звън

1.3K 0 0

Звън последен в този час
прокънтява и ето го
краят тържествуващо,
обричащ на забрава.

Плаче тебеширът за ръцете детски.
Дъската сякаш в пропаст,
погледите ни събрала, а часовникът миговете последни отброява.

Пред очите ми прашен път,
мъгла закрила лъчите на деня,
а зад гърба венците окачени
и цветята сякаш светулки във нощта.

И сега ние блудните
в пустинята миража търсим,
а в ушите училищният звън
чезне като огън в тъмнитата.

Близо ли е тишината?
 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...