Провокирани асоциации

Поэзия

557 1 13

В мига, във който душата бе гола!

Изпълнена със болка и любов,

една магьосница изсъска като хала

и тя замръзна в благослов.

Протегнала ръце към Бог,

все още с рана отворена,

тя се превърна в камъка строг,

загърнат в милост неизмолена.

Малцина виждат нейното страдание!

Мнозина се опират на нейната твърд!

Тя не заслужава порицание!

За любовта даде своята кръв!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

goblenka (Маргарита Ангелова)

Знам, ама... Не искам дае така!

2017-11-30T07:13:20+02:00
rocker (Велин)

Ех, Марги, доброто винаги се наказва, нима не знаеш?! Поздрави!

2017-11-28T18:59:41+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Радвам се, че разбираш, Е4и. Благодаря ти.

2017-11-28T15:12:15+02:00
e4i (Елена)

Не ти се сърдя, благодаря ти! Благодаря, че усещаш Марги! За мен това е подарък.

2017-11-28T15:09:26+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

За да не си мисли никой лоши неща.... Ечи написа много хубав стих. Топло-студено. Тя може да си е мислила нейни неща, но аз асоциирах и споделих асоциацията си. Моя позната, известна с твърдостта си, мнозина биха казали - безсърдечна.... Нея видях. Само че, пред мен тя си беше разкрила душата. Прекрасна душа.Беше споделила, че се налага да я крие и това не И е приятно. Заради тази асоциация се роди стихът ми. Заради нуждата, да си крием душите, с надеждата да ги опазим. Благодаря ти, Ч4и. Надявам се да разбереш и да не ми се сърдиш. Такава съм си. Мисля.

2017-11-28T06:05:06+02:00