В мига, във който душата бе гола!
Изпълнена със болка и любов,
една магьосница изсъска като хала
и тя замръзна в благослов.
Протегнала ръце към Бог,
все още с рана отворена,
тя се превърна в камъка строг,
загърнат в милост неизмолена.
Малцина виждат нейното страдание!
Мнозина се опират на нейната твърд!
Тя не заслужава порицание!
За любовта даде своята кръв!