26.11.2017 г., 18:38

Провокирани асоциации

552 1 13

В мига, във който душата бе гола!

Изпълнена със болка и любов,

една магьосница изсъска като хала

и тя замръзна в благослов.

Протегнала ръце към Бог,

все още с рана отворена,

тя се превърна в камъка строг,

загърнат в милост неизмолена.

Малцина виждат нейното страдание!

Мнозина се опират на нейната твърд!

Тя не заслужава порицание!

За любовта даде своята кръв!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Знам, ама... Не искам дае така!
  • Ех, Марги, доброто винаги се наказва, нима не знаеш?! Поздрави!
  • Радвам се, че разбираш, Е4и. Благодаря ти.
  • Не ти се сърдя, благодаря ти! Благодаря, че усещаш Марги! За мен това е подарък.
  • За да не си мисли никой лоши неща.... Ечи написа много хубав стих. Топло-студено. Тя може да си е мислила нейни неща, но аз асоциирах и споделих асоциацията си. Моя позната, известна с твърдостта си, мнозина биха казали - безсърдечна.... Нея видях. Само че, пред мен тя си беше разкрила душата. Прекрасна душа.Беше споделила, че се налага да я крие и това не И е приятно. Заради тази асоциация се роди стихът ми. Заради нуждата, да си крием душите, с надеждата да ги опазим. Благодаря ти, Ч4и. Надявам се да разбереш и да не ми се сърдиш. Такава съм си. Мисля.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...