Царица на клишетата да бъда,
съвсем, ама съвсем не ме е срам,
поет да бъдеш, то си е присъда,
а аз не съм такава и го знам.
От мене се крият срички, думи сложни,
метафорите бягат презглава
и радвам се, когато е възможно,
почувстваното в стих да облека.
И нека да мърморят корифеи,
душата ми е глуха за това,
броени срички, ямбове, хореи....
Та как се слага в рамка любовта?