Царица на клишетата да бъда,
съвсем, ама съвсем не ме е срам,
поет да бъдеш, то си е присъда,
а аз не съм такава и го знам.
От мене се крият срички, думи сложни,
метафорите бягат презглава
и радвам се, когато е възможно,
почувстваното в стих да облека.
И нека да мърморят корифеи,
душата ми е глуха за това,
броени срички, ямбове, хореи....
Та как се слага в рамка любовта?
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
