15 мая 2007 г., 16:58

Проза ("Проза")

968 0 4

 

Проза

на Бангей

Изпаднах в състоянието "Някакво", което ме спохожда всеки рейс. И радости, и болките - все малки са. Не ми се плаче, но не ми се пей... Изяждам си фиксираната доза  пилета, яйца, ориз. С индийски номера (Е-ех, Проза!) играя: Сякаш от НАТФИЗ. Колегите са двама-трима. Приятелят - един. Добре е, че поне го има, та нощем, заедно да бдим. Изпаднах в състояние познато, с което все се боря - ден и нощ. Ще се оправя (във Бургас!)... когато, на Гарата часовникът, удари полунощ...

17 септември 2001, Ломбо Есте, Ангола

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...