Проза ("Проза")
Проза
на Бангей
Изпаднах в състоянието "Някакво", което ме спохожда всеки рейс. И радости, и болките - все малки са. Не ми се плаче, но не ми се пей... Изяждам си фиксираната доза пилета, яйца, ориз. С индийски номера (Е-ех, Проза!) играя: Сякаш от НАТФИЗ. Колегите са двама-трима. Приятелят - един. Добре е, че поне го има, та нощем, заедно да бдим. Изпаднах в състояние познато, с което все се боря - ден и нощ. Ще се оправя (във Бургас!)... когато, на Гарата часовникът, удари полунощ...
17 септември 2001, Ломбо Есте, Ангола
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
