15.05.2007 г., 16:58 ч.

Проза ("Проза") 

  Поезия
776 0 4

 

Проза

на Бангей

Изпаднах в състоянието "Някакво", което ме спохожда всеки рейс. И радости, и болките - все малки са. Не ми се плаче, но не ми се пей... Изяждам си фиксираната доза  пилета, яйца, ориз. С индийски номера (Е-ех, Проза!) играя: Сякаш от НАТФИЗ. Колегите са двама-трима. Приятелят - един. Добре е, че поне го има, та нощем, заедно да бдим. Изпаднах в състояние познато, с което все се боря - ден и нощ. Ще се оправя (във Бургас!)... когато, на Гарата часовникът, удари полунощ...

17 септември 2001, Ломбо Есте, Ангола

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??