(прозаично)
(прозаично)
Не разбираш ли, Господи? Не умея да водя войни.
Не умея да блъскам със лакти, да гоня простори...
Не умея да тъпча. От това знам как боли.
Нека правят го другите - смелите, силните хора.
Не успях да науча много човешки неща,
дето правят живота по-лесен и много удобен.
Не можаха да сраснат със моята женска душа
всички кални пътеки, които неволно пребродих.
Не разбрах, че е по-безопасно ей тук, на брега.
Мойта кръв ме захвърля в дълбоки води и капани.
И макар че не мога да плувам, във мене гласът
ми нашепва да гледам напред без искра разкаяние.
Не разбираш ли, Господи? Аз съм само прозрачна сълза.
Не жадувам победи, нито искам да бъда безсмъртна.
Ще оставя единствено мокра, солена следа
и на твоето бяло лице някой ден ще осъмна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ева Корназова Все права защищены
