Прозорчета
Сънливо се вглеждам
в омаята нежна
на топлата, дъхава нощ -
прозорчета малки
примигват прощално
под звездния, приказен кош.
Прозорчета мили,
какво ли сте скрили
зад вашите ярки стъкла?
Старица заспала
по нощница бяла,
девойка с басмяна пола?
Хлапаци с къдрици,
склонили главици,
на топлия, майчински скут?
Бащи уморени?..
Различни вселени
на мир, тишина и уют...
И сигурно също
в отсрещната къща
прозорчето мое блести.
Изпращам усмивка -
денят си отива,
заспивам,
заспивай и ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Миткова Все права защищены
