28 февр. 2008 г., 10:15

Прозорци

864 0 12
Стичат се прозорците! По капките се стичат,
взора си изместват от срутения ден
и стъклените ноти по въздух нежен тичат,
понесли свойта песен, но вече с нов рефрен.

Тонове прозрачни зачеркват с прах дъгите
и някак губи смисъл светът на чудотворците.
Разплакано е... Някой пак ме гледа във очите,
защо сълзите търси? Там стичат се прозорците...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!!!
  • Стичат се прозорците! По капките се стичат,
    взора си изместват от срутения ден...

    Талат и душевност!
  • За първи път чета твое стихотворение, Петя. Извинявам се, че досега не съм забелязал такъв талант! А може би съвпадението на името ти с една друга Петя не е случайно. Продължавай да пишеш! Убеден съм, че те чака голямо бъдеще в литературата! Поздрав!
  • Великолепно!!!Поздрав,Петя и Честита Баба Марта!
  • Еее,много готино.Много ми харесва.
    Стичат се прозорците...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...