Прозорци
взора си изместват от срутения ден
и стъклените ноти по въздух нежен тичат,
понесли свойта песен, но вече с нов рефрен.
Тонове прозрачни зачеркват с прах дъгите
и някак губи смисъл светът на чудотворците.
Разплакано е... Някой пак ме гледа във очите,
защо сълзите търси? Там стичат се прозорците...
© Петя Косева All rights reserved.
