Ilis (Алина Стоянова)
113 3581
1 окт. 2011 г., 22:09  

Прозорец 

  Поэзия
687 0 6

ПРОЗОРЕЦ

 

Огромен изгрев, залез – злато,

изкусно везан хоризонт –

чеиз на девственото лято

за сватба нова със живота.

... В прозореца на болничната стая

допряха нос живот и смърт.

Оттатък - слънцето блести, играе,

препуска с облачния сърф.

Отсам пък - твоите очи

изгубени сред пясъци вечерни.

И кърпи робата си черна

оная - лудата... Мълчи.

... И няма думи, думи няма.

Те сякаш никога не са живели.

Зло паяче провисна от тавана

и свърна в белите постели.

Навлече здрачът траурната риза.

Пристъпва тромаво, зловещо.

Как искам да ти кажа нещо!

Обесих мисълта си

на корниза.

© Алина Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??