1.10.2011 г., 22:09  

Прозорец

868 0 6

ПРОЗОРЕЦ

 

Огромен изгрев, залез – злато,

изкусно везан хоризонт –

чеиз на девственото лято

за сватба нова със живота.

... В прозореца на болничната стая

допряха нос живот и смърт.

Оттатък - слънцето блести, играе,

препуска с облачния сърф.

Отсам пък - твоите очи

изгубени сред пясъци вечерни.

И кърпи робата си черна

оная - лудата... Мълчи.

... И няма думи, думи няма.

Те сякаш никога не са живели.

Зло паяче провисна от тавана

и свърна в белите постели.

Навлече здрачът траурната риза.

Пристъпва тромаво, зловещо.

Как искам да ти кажа нещо!

Обесих мисълта си

на корниза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...