Прозорец
ПРОЗОРЕЦ
Огромен изгрев, залез – злато,
изкусно везан хоризонт –
чеиз на девственото лято
за сватба нова със живота.
... В прозореца на болничната стая
допряха нос живот и смърт.
Оттатък - слънцето блести, играе,
препуска с облачния сърф.
Отсам пък - твоите очи
изгубени сред пясъци вечерни.
И кърпи робата си черна
оная - лудата... Мълчи.
... И няма думи, думи няма.
Те сякаш никога не са живели.
Зло паяче провисна от тавана
и свърна в белите постели.
Навлече здрачът траурната риза.
Пристъпва тромаво, зловещо.
Как искам да ти кажа нещо!
Обесих мисълта си
на корниза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
