Прозорец
ПРОЗОРЕЦ
Огромен изгрев, залез – злато,
изкусно везан хоризонт –
чеиз на девственото лято
за сватба нова със живота.
... В прозореца на болничната стая
допряха нос живот и смърт.
Оттатък - слънцето блести, играе,
препуска с облачния сърф.
Отсам пък - твоите очи
изгубени сред пясъци вечерни.
И кърпи робата си черна
оная - лудата... Мълчи.
... И няма думи, думи няма.
Те сякаш никога не са живели.
Зло паяче провисна от тавана
и свърна в белите постели.
Навлече здрачът траурната риза.
Пристъпва тромаво, зловещо.
Как искам да ти кажа нещо!
Обесих мисълта си
на корниза.
© Алина Стоянова All rights reserved.
