30 янв. 2018 г., 15:31

Прозрение

956 2 0

Ограниченост.

Злоба. Завист. Заблуда.

Егоизъм.
Всеки е усмихнат, щастлив, влюбен...

В слънчака, с дискотечки... насам-натам...

Но само в снимките, публикациите...

Всеки един, събуждайки се сутрин,

си избира маска за през деня...

Излизаш, преструваш се,

но през нощта не можеш да избягаш от нищо...

Нали!?

Защо всички търсят вината в другия,

всички се настройват един срещу друг,

всички завиждат, всички нараняват?

Всеки носи някаква болка в себе си,

всеки иска да забрави за нещо,

всеки иска да излекува раните си...

Но и всички вече мислят единствено за себе си...

Души, сърца – студени.

Милост, загриженост – забравени.
Забравяйки от къде и с кого е тръгнал,

човекът поема пътя към края...

Краят на човешкото и истинското...
'Добре' дошли във фалша... !
#хаосавмен ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© buchittaa Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...