16 мая 2007 г., 10:36

ПРОЗРЕНИЕ

800 0 1

ПРОЗРЕНИЕ


Кой насън, кой и на яве,
всеки си гледа своето здраве,
борбата е безмилостна, жестока,
за  да  си живееш  живота.


Няма работа - няма хляб,
няма религия - живееш като сляп,
наоколо всичко се разпада
и лошата съдба нам се пада.


Но не е точно в това бедата,
малцина да си играят играта,
от невежество, алчност и простотия,
и най-вече от голяма лакомия.


Лъжат, грабят и присвояват,
в последствие живота си даряват.
Живея винаги в голям страх,
от утрешният необуздан смях.


Животът им е като някой Фес,
вземайки го, днес или нощес,
живеят в разкош, от чужда пот
и са в заблуда, че това е живот.


А ние избираме „хляб или свинец",
или  заветния  вечен  венец.
Май епично  време  дойде
и живия на умрелия завиде.
 
Всеки от нас плаща своя дял,
за това, което навреме, не е видял,
плащаме всички в един глас,
за неправилния избор в захлас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тея Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...