May 16, 2007, 10:36 AM

ПРОЗРЕНИЕ

  Poetry
801 0 1

ПРОЗРЕНИЕ


Кой насън, кой и на яве,
всеки си гледа своето здраве,
борбата е безмилостна, жестока,
за  да  си живееш  живота.


Няма работа - няма хляб,
няма религия - живееш като сляп,
наоколо всичко се разпада
и лошата съдба нам се пада.


Но не е точно в това бедата,
малцина да си играят играта,
от невежество, алчност и простотия,
и най-вече от голяма лакомия.


Лъжат, грабят и присвояват,
в последствие живота си даряват.
Живея винаги в голям страх,
от утрешният необуздан смях.


Животът им е като някой Фес,
вземайки го, днес или нощес,
живеят в разкош, от чужда пот
и са в заблуда, че това е живот.


А ние избираме „хляб или свинец",
или  заветния  вечен  венец.
Май епично  време  дойде
и живия на умрелия завиде.
 
Всеки от нас плаща своя дял,
за това, което навреме, не е видял,
плащаме всички в един глас,
за неправилния избор в захлас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тея All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....