28 сент. 2007 г., 08:31

Прозрение

673 0 7


                                        Тунелът изкриви пространството,
                                         за да не видя светлината,
                                         която все струи
                                         от вътрешната рана в планината.
                                         И затъмни прозрачното у мен...
                                         Обърнах се. Лъч скрито освети
                                         Началото на всичко.
                                         Съзрях икона, вписана в обков
                                                                                   от облаци
                                         - то бяха майка и дете...

                                         Ръката на художника невидим
                                         се вкопчи във ръката ми
                                         наместо в четка,
                                         за да изхвърли
                                         палитрата от непрогледност.

                                         Не може никой да отнеме
                                         движението в мен,
                                         дори да изцеди 
                                         отново светлината...                                    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Ресенска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички, за посрещането, което ми устроихте, за съпричастността. Имам проблем с компютъра и не винаги отговарям навреме.Моля да ме извините.
  • С прекрасен стих идваш,
    мила Лилия,добре дошла.
    С обич за поезията.
  • Попаднах сред чудното ти прозрение и те приветствам!
  • Добре дошла!Прекрасен стих!
  • Благодаря ви за подкрепата и светкавичната реакция! Радвам се, че ви открих и че намерих своето поетично семейство.Сайтът ви е много хубав. Поздравления.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...