28.09.2007 г., 8:31

Прозрение

668 0 7


                                        Тунелът изкриви пространството,
                                         за да не видя светлината,
                                         която все струи
                                         от вътрешната рана в планината.
                                         И затъмни прозрачното у мен...
                                         Обърнах се. Лъч скрито освети
                                         Началото на всичко.
                                         Съзрях икона, вписана в обков
                                                                                   от облаци
                                         - то бяха майка и дете...

                                         Ръката на художника невидим
                                         се вкопчи във ръката ми
                                         наместо в четка,
                                         за да изхвърли
                                         палитрата от непрогледност.

                                         Не може никой да отнеме
                                         движението в мен,
                                         дори да изцеди 
                                         отново светлината...                                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Ресенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, за посрещането, което ми устроихте, за съпричастността. Имам проблем с компютъра и не винаги отговарям навреме.Моля да ме извините.
  • С прекрасен стих идваш,
    мила Лилия,добре дошла.
    С обич за поезията.
  • Попаднах сред чудното ти прозрение и те приветствам!
  • Добре дошла!Прекрасен стих!
  • Благодаря ви за подкрепата и светкавичната реакция! Радвам се, че ви открих и че намерих своето поетично семейство.Сайтът ви е много хубав. Поздравления.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...