Sep 28, 2007, 8:31 AM

Прозрение

  Poetry
671 0 7


                                        Тунелът изкриви пространството,
                                         за да не видя светлината,
                                         която все струи
                                         от вътрешната рана в планината.
                                         И затъмни прозрачното у мен...
                                         Обърнах се. Лъч скрито освети
                                         Началото на всичко.
                                         Съзрях икона, вписана в обков
                                                                                   от облаци
                                         - то бяха майка и дете...

                                         Ръката на художника невидим
                                         се вкопчи във ръката ми
                                         наместо в четка,
                                         за да изхвърли
                                         палитрата от непрогледност.

                                         Не може никой да отнеме
                                         движението в мен,
                                         дори да изцеди 
                                         отново светлината...                                    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Ресенска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички, за посрещането, което ми устроихте, за съпричастността. Имам проблем с компютъра и не винаги отговарям навреме.Моля да ме извините.
  • С прекрасен стих идваш,
    мила Лилия,добре дошла.
    С обич за поезията.
  • Попаднах сред чудното ти прозрение и те приветствам!
  • Добре дошла!Прекрасен стих!
  • Благодаря ви за подкрепата и светкавичната реакция! Радвам се, че ви открих и че намерих своето поетично семейство.Сайтът ви е много хубав. Поздравления.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...