Sep 28, 2007, 8:31 AM

Прозрение

Poetry

672 0 7

                                        Тунелът изкриви пространството,
                                         за да не видя светлината,
                                         която все струи
                                         от вътрешната рана в планината.
                                         И затъмни прозрачното у мен...
                                         Обърнах се. Лъч скрито освети
                                         Началото на всичко.
                                         Съзрях икона, вписана в обков
                                                                                   от облаци
                                         - то бяха майка и дете...

                                         Ръката на художника невидим
                                         се вкопчи във ръката ми
                                         наместо в четка,
                                         за да изхвърли
                                         палитрата от непрогледност.

                                         Не може никой да отнеме
                                         движението в мен,
                                         дори да изцеди
                                         отново светлината...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Аквалия (Лилия Ресенска)

Благодаря на всички, за посрещането, което ми устроихте, за съпричастността. Имам проблем с компютъра и не винаги отговарям навреме.Моля да ме извините.

2007-09-30T11:25:16+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

С прекрасен стих идваш,
мила Лилия,добре дошла.
С обич за поезията.

2007-09-28T11:35:06+03:00
pavli (Павлина Петрова)

Попаднах сред чудното ти прозрение и те приветствам!

2007-09-28T10:55:31+03:00
Елишка (Елица Стоянова)

Добре дошла!Прекрасен стих!

2007-09-28T09:15:29+03:00
Аквалия (Лилия Ресенска)

Благодаря ви за подкрепата и светкавичната реакция! Радвам се, че ви открих и че намерих своето поетично семейство.Сайтът ви е много хубав. Поздравления.

2007-09-28T09:10:37+03:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0