28 sept 2007, 8:31

Прозрение

  Poesía
670 0 7


                                        Тунелът изкриви пространството,
                                         за да не видя светлината,
                                         която все струи
                                         от вътрешната рана в планината.
                                         И затъмни прозрачното у мен...
                                         Обърнах се. Лъч скрито освети
                                         Началото на всичко.
                                         Съзрях икона, вписана в обков
                                                                                   от облаци
                                         - то бяха майка и дете...

                                         Ръката на художника невидим
                                         се вкопчи във ръката ми
                                         наместо в четка,
                                         за да изхвърли
                                         палитрата от непрогледност.

                                         Не може никой да отнеме
                                         движението в мен,
                                         дори да изцеди 
                                         отново светлината...                                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Ресенска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички, за посрещането, което ми устроихте, за съпричастността. Имам проблем с компютъра и не винаги отговарям навреме.Моля да ме извините.
  • С прекрасен стих идваш,
    мила Лилия,добре дошла.
    С обич за поезията.
  • Попаднах сред чудното ти прозрение и те приветствам!
  • Добре дошла!Прекрасен стих!
  • Благодаря ви за подкрепата и светкавичната реакция! Радвам се, че ви открих и че намерих своето поетично семейство.Сайтът ви е много хубав. Поздравления.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...