Вирассами (Евелина Аврамова)
33

11 мая 2008 г., 19:29

Прозрение

Поэзия » Философская

901 0 1

Срината съм...

Изравнена съм със тревата...

И се опитвам

да прозра

от нивото на пръстта

мъдроста на живота

и света...

Уви, безуспешно...

И друго

не ми остава,

освен

да гледам направо към небето

тъй спокойно

и тъй мъдро,

защото е високо...

И няма нищо общо

със това,

което се случва

с нас,

в живота и света...

Lina Vira Assa Amy

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....