May 11, 2008, 7:29 PM

Прозрение

896 0 1

Срината съм...

Изравнена съм със тревата...

И се опитвам

да прозра

от нивото на пръстта

мъдроста на живота

и света...

Уви, безуспешно...

И друго

не ми остава,

освен

да гледам направо към небето

тъй спокойно

и тъй мъдро,

защото е високо...

И няма нищо общо

със това,

което се случва

с нас,

в живота и света...

Lina Vira Assa Amy

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евелина Аврамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...