25 окт. 2013 г., 20:45

Прозрение

901 0 0

Когато ситуациите ни хванат неподготвени,

понякога трябва да се променим.

Тогава с лодките си  незакотвени

дали заедно по пътя ще вървим?

 

Зададох си въпроса в правилното време.

Не се забави изпитанието в нашите отношения.

След него за тебе бях не ценност, а бреме,

 с което не споделяш тревоги и прозрения.

 

 

Болеше ме – мечтите нямаха покритие,  

разбрах, че трудно с теб по пътя ще вървим,

тогава се замислих за Дарвиновито откритие,

че най-важно е човек да е приспособим.

 

Не те виня за твоето презрение.

Не ме вини, че искам разделени да вървим.

В душата вече има подозрение

и спомен непреодолим.

 

Не мога да обичам илюзии.

Не искам царство на лъжата.

Нанесе ми душевни контузии.

Пред тебе предпочитам самотата.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Дечевска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...