25 окт. 2013 г., 20:45

Прозрение

895 0 0

Когато ситуациите ни хванат неподготвени,

понякога трябва да се променим.

Тогава с лодките си  незакотвени

дали заедно по пътя ще вървим?

 

Зададох си въпроса в правилното време.

Не се забави изпитанието в нашите отношения.

След него за тебе бях не ценност, а бреме,

 с което не споделяш тревоги и прозрения.

 

 

Болеше ме – мечтите нямаха покритие,  

разбрах, че трудно с теб по пътя ще вървим,

тогава се замислих за Дарвиновито откритие,

че най-важно е човек да е приспособим.

 

Не те виня за твоето презрение.

Не ме вини, че искам разделени да вървим.

В душата вече има подозрение

и спомен непреодолим.

 

Не мога да обичам илюзии.

Не искам царство на лъжата.

Нанесе ми душевни контузии.

Пред тебе предпочитам самотата.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Дечевска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...