Когато ситуациите ни хванат неподготвени,

понякога трябва да се променим.

Тогава с лодките си  незакотвени

дали заедно по пътя ще вървим?

Зададох си въпроса в правилното време.

Не се забави изпитанието в нашите отношения.

След него за тебе бях не ценност, а бреме,

 с което не споделяш тревоги и прозрения.

Болеше ме – мечтите нямаха покритие,  

разбрах, че трудно с теб по пътя ще вървим,

тогава се замислих за Дарвиновито откритие,

че най-важно е човек да е приспособим.

Не те виня за твоето презрение.

Не ме вини, че искам разделени да вървим.

В душата вече има подозрение

и спомен непреодолим.

Не мога да обичам илюзии.

Не искам царство на лъжата.

Нанесе ми душевни контузии.

Пред тебе предпочитам самотата.