Oct 25, 2013, 8:45 PM

Прозрение

  Poetry » Other
894 0 0

Когато ситуациите ни хванат неподготвени,

понякога трябва да се променим.

Тогава с лодките си  незакотвени

дали заедно по пътя ще вървим?

 

Зададох си въпроса в правилното време.

Не се забави изпитанието в нашите отношения.

След него за тебе бях не ценност, а бреме,

 с което не споделяш тревоги и прозрения.

 

 

Болеше ме – мечтите нямаха покритие,  

разбрах, че трудно с теб по пътя ще вървим,

тогава се замислих за Дарвиновито откритие,

че най-важно е човек да е приспособим.

 

Не те виня за твоето презрение.

Не ме вини, че искам разделени да вървим.

В душата вече има подозрение

и спомен непреодолим.

 

Не мога да обичам илюзии.

Не искам царство на лъжата.

Нанесе ми душевни контузии.

Пред тебе предпочитам самотата.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Дечевска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...