Прозрение
Животът е сложен,
до болка тревожен,
понякога толкова прост,
че искаш неканен
от всички забравен
да тичаш по пясъка бос.
Да гледаш звездите
и с сълзи в очите
в мечтите да вярваш дори,
усетил зародиш,
щастливо да бродиш
по лунни пътеки в зори.
И вятърът вечен,
със дух безконечен
ти дава орлови криле,
да литнеш в простора,
далече от хора,
високо над равно поле.
А там в синевата,
усетил тъгата,
мечтите да вдигнеш от сън,
очи да отвориш,
отново да спориш
с деня, що чака те вън!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Трифонов Все права защищены
Усмивки
