sinoptic (Красимир Трифонов)
164 360
May 28, 2012, 10:39 AM

Прозрение 

  Poetry » Civilian
556 1 4

Животът е сложен,

до болка тревожен,

понякога толкова прост,

че искаш неканен

от всички забравен

да тичаш по пясъка бос.

Да гледаш звездите

и с сълзи в очите

в мечтите да вярваш дори,

усетил зародиш,

щастливо да бродиш

по лунни пътеки в зори.

И вятърът вечен,

със дух безконечен

ти дава орлови криле,

да литнеш в простора,

далече от хора,

високо над равно поле.

А там в синевата,

усетил тъгата,

мечтите да вдигнеш от сън,

очи да отвориш,

отново да спориш

с деня, що чака те вън!

 

© Красимир Трифонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??