sinoptic (Красимир Трифонов)
164 360
28 may 2012, 10:39

Прозрение 

  Poesía » Civil
553 1 4

Животът е сложен,

до болка тревожен,

понякога толкова прост,

че искаш неканен

от всички забравен

да тичаш по пясъка бос.

Да гледаш звездите

и с сълзи в очите

в мечтите да вярваш дори,

усетил зародиш,

щастливо да бродиш

по лунни пътеки в зори.

И вятърът вечен,

със дух безконечен

ти дава орлови криле,

да литнеш в простора,

далече от хора,

високо над равно поле.

А там в синевата,

усетил тъгата,

мечтите да вдигнеш от сън,

очи да отвориш,

отново да спориш

с деня, що чака те вън!

 

© Красимир Трифонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??