9 мар. 2011 г., 12:41

Прозрение за изповед

897 0 0

Слънцето в очите ти -

невидимо като прозрение за проповед.

А ти си търсещ,

изживял и немислимото с очите си.

 

Водата през ръцете ти -

прорязваща, както мечът враговете си.

А в дланите невидимото,

търсещо да се пребори в себе си.

 

Ухание в тревата -

подарък за душата ти.

Последната искра е събеседник неугасващ,

защото с вечността не може да се бори,

докато не я приеме в себе си

и да се вгледа в себе си покорно.

 

Сенки с вълчи вой

агонизират в неувяхващия май.

А ти си черна роза

в статика на красотата си.

 

Шепотът от устните ти -

недочут и премълчан.

А в него е покой.

 

А ти си на ръба,

с ръка, готова за пожар невидим.

Прекрачиш ли във мислите си пропастта,

дали ще доживея да те видя?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...