Слънцето в очите ти -
невидимо като прозрение за проповед.
А ти си търсещ,
изживял и немислимото с очите си.
Водата през ръцете ти -
прорязваща, както мечът враговете си.
А в дланите невидимото,
търсещо да се пребори в себе си.
Ухание в тревата -
подарък за душата ти.
Последната искра е събеседник неугасващ,
защото с вечността не може да се бори,
докато не я приеме в себе си
и да се вгледа в себе си покорно.
Сенки с вълчи вой
агонизират в неувяхващия май.
А ти си черна роза
в статика на красотата си.
Шепотът от устните ти -
недочут и премълчан.
А в него е покой.
А ти си на ръба,
с ръка, готова за пожар невидим.
Прекрачиш ли във мислите си пропастта,
дали ще доживея да те видя?
© Криста All rights reserved.