15 окт. 2008 г., 10:42
Ще идвам в съня ти, щом вечер въздиша.
Нищо не казвай за мене!
На устните, нежно, целувка ще пиша,
а двама ще я четеме.
Биотоци ще бягат по светли крила.
Луната нашепва ни стихове.
Играем последната своя игра.
И е приказно. И е тихо.
Пръстени няма по нашите ръце.
Прегръдките са ни пръстени.
Така си летиме крило до крилце
обичащи и некръстени... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация