15 oct 2008, 10:42

Пръстени няма по нашите ръце 

  Poesía » De amor
5.0 / 14
878 0 12
Ще идвам в съня ти, щом вечер въздиша.
Нищо не казвай за мене!
На устните, нежно, целувка ще пиша,
а двама ще я четеме.
Биотоци ще бягат по светли крила.
Луната нашепва ни стихове.
Играем последната своя игра.
И е приказно. И е тихо.
Пръстени няма по нашите ръце.
Прегръдките са ни пръстени.
Така си летиме крило до крилце
обичащи и некръстени... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »