Пръстени няма по нашите ръце
Ще идвам в съня ти, щом вечер въздиша.
Нищо не казвай за мене!
На устните, нежно, целувка ще пиша,
а двама ще я четеме.
Биотоци ще бягат по светли крила.
Луната нашепва ни стихове.
Играем последната своя игра.
И е приказно. И е тихо.
Пръстени няма по нашите ръце.
Прегръдките са ни пръстени.
Така си летиме крило до крилце
обичащи и некръстени...
Рисуваш ми с устни зигзаги,
после пък аз те рисувам.
Глътчица живителна влага.
Босо момиче лудува.
И не помня как всичко се случи.
Бях пиян, без капчица вино.
Сън в съня защо се получи,
но красиво бе нощното кино.
Кой ще ми обясни за пълното чувство?!
Да разказваш за Щастие колко боли...
Без него е отчаяно пусто.
За да чувстваш - просто люби!
Не ти казах колко съм влюбен...
А премяната ти - за мене!
Колко си хубава, колко си чудна,
запечатала дъха ми по себе си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
