В мъглата виждам силуети два
един на мъж и до него на жена.
Пръстите си те докосват едва-едва,
но и двамата мечтаят да усетят дъха на чуждата уста.
Нещо все ги спира да се слеят,
за любовта на другия постоянно те копнеят,
есенният вятър нежно нея я побутва...
и успешно я отвя,
в ръцете негови попадна
под лъчите на мълчаливата луна.
© Iliyana Nikolova Все права защищены