Пръсти

Poetry » Love

846 1 1

В мъглата виждам силуети два

един на мъж и до него на жена.

Пръстите си те докосват едва-едва,

но и двамата мечтаят да усетят дъха на чуждата уста.

Нещо все ги спира да се слеят,

за любовта на другия постоянно те копнеят,

есенният вятър нежно нея я побутва...

и успешно я отвя,

в ръцете негови попадна

под лъчите на мълчаливата луна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

palenka (П Антонова)

"мечтаят да усетят дъха на чуждата уста" - с тази уста всякаква лирична нежност отвя! Дано единият е ял риба, а другият чесън. Само и само рима да има...

2024-04-26T14:33:49+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0