В мъглата виждам силуети два
един на мъж и до него на жена.
Пръстите си те докосват едва-едва,
но и двамата мечтаят да усетят дъха на чуждата уста.
Нещо все ги спира да се слеят,
за любовта на другия постоянно те копнеят,
есенният вятър нежно нея я побутва...
и успешно я отвя,
в ръцете негови попадна
под лъчите на мълчаливата луна.
© Iliyana Nikolova All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
