13 нояб. 2011 г., 13:41

Псевдомузоремонтно (текст за песен)

954 0 2

Щом в душата ми влезе с трясък
през прозореца еднокрил,
първо попита с блясъка на винил
дървото (защо не си сменил) 2

Припев:
Отговорих ти плахо и нежно:
"Обичам да си ми тропа дъската,
в процепа да свирят бури снежни
и ми танцуват комарите по ребрата".

После щорите не хареса,
не били в тон с очите ти.
Даже стените,
с паяци по тях сплескани,
дето са ми отброявали дните -
бързо (грозно боядиса.) 2

Пр.

Гледах те шашардисано,
нямах време за реакция,
дори хонорара дребен бастиса
от стихотворната ми публикация.
След този ремонт генерален
идва ми комарника да си скъсам.
Един акт сексуален
струва ли "кръвопийно" присъствие -
все още се питам / 2

Припев:
Отговори ми свирепо и снежно:
"Докога ще ти хлопа дъската?
Не разбра ли, че ти ремонтирах копнежа
и сега от глад броиш си ребрата!?"

 

 

П.П. Не съм крал, а обикновен шут (виж аватара ми), но това не ми пречи да си имам и аз придворна композиторка. Обявявам кастинга за открит (да не се бърка кастинг със "свалка", ха-ха)! За повече информация звънете до личното ми PR (придворно радио). Успех!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...