11 нояб. 2008 г., 23:59

Психо 

  Поэзия » Другая
627 0 3



Kрещя аз своето име от страх
да не забравя коя съм, изблици
на лудост ме гонят и не знам
сънувам ли или вече психясвам.

В паника аз седя и говоря сама,
а някой там отсрани зловещо ме гледа
и ми слага диагнозата "луда жена",
без да разбира причината за тази повреда.

Сред обгърналата ме усмирителна
риза, в бялата и празна стая, аз виждам
света на решетки и се чудя светът колко
е слисан от крупни афери и сделки.

Не виждат те лудостта навънка
и проблемите на нашия народ.
Това е поредната малка спънка
за болните мозъци и техния
нелечим порок.

Какво да ги правиш, лекари с
болни глави нерви чужди лекуват.
Лудостта в санаториума бурно кипи,
там пациентите влизат и с реалността
се сбогуват.

© Мария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??