Nov 11, 2008, 11:59 PM

Психо

  Poetry » Other
937 0 3



Kрещя аз своето име от страх
да не забравя коя съм, изблици
на лудост ме гонят и не знам
сънувам ли или вече психясвам.

В паника аз седя и говоря сама,
а някой там отсрани зловещо ме гледа
и ми слага диагнозата "луда жена",
без да разбира причината за тази повреда.

Сред обгърналата ме усмирителна
риза, в бялата и празна стая, аз виждам
света на решетки и се чудя светът колко
е слисан от крупни афери и сделки.

Не виждат те лудостта навънка
и проблемите на нашия народ.
Това е поредната малка спънка
за болните мозъци и техния
нелечим порок.

Какво да ги правиш, лекари с
болни глави нерви чужди лекуват.
Лудостта в санаториума бурно кипи,
там пациентите влизат и с реалността
се сбогуват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...