mariq90 (Мария)
28 75
11.11.2008 г., 23:59 ч.

Психо 

  Поезия » Друга
697 0 3



Kрещя аз своето име от страх
да не забравя коя съм, изблици
на лудост ме гонят и не знам
сънувам ли или вече психясвам.

В паника аз седя и говоря сама,
а някой там отсрани зловещо ме гледа
и ми слага диагнозата "луда жена",
без да разбира причината за тази повреда.

Сред обгърналата ме усмирителна
риза, в бялата и празна стая, аз виждам
света на решетки и се чудя светът колко
е слисан от крупни афери и сделки.

Не виждат те лудостта навънка
и проблемите на нашия народ.
Това е поредната малка спънка
за болните мозъци и техния
нелечим порок.

Какво да ги правиш, лекари с
болни глави нерви чужди лекуват.
Лудостта в санаториума бурно кипи,
там пациентите влизат и с реалността
се сбогуват.

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??