7 сент. 2019 г., 18:39  

Птица-бегач

918 1 0

Заета съм,  нямам секунда... 
Закъсняла съм вече години 
да тичам по безкрайна поляна и да лепя руини.

 

Нямам секунда любими, 
някой друг ден ще те слушам, 
какво те дърпа, дави, дамгосва, какво ти слага вериги. 

 

Закъснявам, летя по стрелките

/или те през мене прелитат?/
Няма да кацна на прага, 
целта не са и звездите

/ако това те напряга/

 

Събирам смелост любими, 
някъде след третата чашка, 
да ти кажа- прости ми, отказвам да бъда овчарка. 
Аз съм птица- бегач и душата 
стяга багаж и подскача, 
а ти не правиш дори и крачка.
Ръката изтръпна да влача 
човекът- скала към вратата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Натали П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...