Заета съм,  нямам секунда... 
Закъсняла съм вече години 
да тичам по безкрайна поляна и да лепя руини.

Нямам секунда любими, 
някой друг ден ще те слушам, 
какво те дърпа, дави, дамгосва, какво ти слага вериги. 

Закъснявам, летя по стрелките

/или те през мене прелитат?/
Няма да кацна на прага, 
целта не са и звездите

/ако това те напряга/

Събирам смелост любими, 
някъде след третата чашка, 
да ти кажа- прости ми, отказвам да бъда овчарка. 
Аз съм птица- бегач и душата 
стяга багаж и подскача, 
а ти не правиш дори и крачка.
Ръката изтръпна да влача 
човекът- скала към вратата.