7 нояб. 2008 г., 09:15

Птица в полет

1.1K 0 1
 

Когато те срещнах, аз бях ястреб жаден,

паднал на метри от извора студен.

А ти беше вятърна мелница на полето,

въртеше големия волан на живота свой.

Когато разказваш това, бъди строг и хладен,

не показвай със нищо, че те боли за мен.

Не допускай чувствата да шарят по лицето,

нищо, че в душата блъскат писъци и вой.

 

Говори на хората за онова момиче, което

намери подслон под твойте рамене.

Как излекува раните ми със сляпа надежда,

че щом оздравея, не ще отлетя.

И безцветният ужас в очите на детето

с разчорлени коси и издрани колене,

изчезна, както морската вълна отвежда

всички лоши мисли надалече от ума.

 

Логиката ни напусна, разумът ни изостави.

Борба за живот и обич отишла далече.

На фона на любовта ни вилнееха хали -

изковаваха, шептяха нашата присъда.

Колко стонове и колко викове сподави,

колко пъти своето желание отрече,

колко много пъти ме пожали,

а колко исках твоя, цялата да бъда.

 

Сега се моля само дано си успял

да намериш в тебе сили да простиш.

Аз знам, че любовта ми те беляза

и този белег в тебе дълго ще гори.

Знам колко луди нощи мойто име си крещял

и че болката не ти е позволявала да спиш.

Аз познавам тази болест, тази, тежката зараза...

Но не можех да остана. Моля те. Прости!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Ненова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересна техника си използвала.Дългите обхватни рими в октави с такива размери понякога се забелязват трудно.Поздравления!
    В "обич отишла далече..." ми се струва , че глаголното време трябва да е друго.На фона на "изчезна" , "напусна"- "отиде далече" или "остана далече" стои по-добре, така мисля.
    Пишеш изненадващо добре, за върастта си!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...