7.11.2008 г., 9:15

Птица в полет

1.1K 0 1
 

Когато те срещнах, аз бях ястреб жаден,

паднал на метри от извора студен.

А ти беше вятърна мелница на полето,

въртеше големия волан на живота свой.

Когато разказваш това, бъди строг и хладен,

не показвай със нищо, че те боли за мен.

Не допускай чувствата да шарят по лицето,

нищо, че в душата блъскат писъци и вой.

 

Говори на хората за онова момиче, което

намери подслон под твойте рамене.

Как излекува раните ми със сляпа надежда,

че щом оздравея, не ще отлетя.

И безцветният ужас в очите на детето

с разчорлени коси и издрани колене,

изчезна, както морската вълна отвежда

всички лоши мисли надалече от ума.

 

Логиката ни напусна, разумът ни изостави.

Борба за живот и обич отишла далече.

На фона на любовта ни вилнееха хали -

изковаваха, шептяха нашата присъда.

Колко стонове и колко викове сподави,

колко пъти своето желание отрече,

колко много пъти ме пожали,

а колко исках твоя, цялата да бъда.

 

Сега се моля само дано си успял

да намериш в тебе сили да простиш.

Аз знам, че любовта ми те беляза

и този белег в тебе дълго ще гори.

Знам колко луди нощи мойто име си крещял

и че болката не ти е позволявала да спиш.

Аз познавам тази болест, тази, тежката зараза...

Но не можех да остана. Моля те. Прости!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Ненова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересна техника си използвала.Дългите обхватни рими в октави с такива размери понякога се забелязват трудно.Поздравления!
    В "обич отишла далече..." ми се струва , че глаголното време трябва да е друго.На фона на "изчезна" , "напусна"- "отиде далече" или "остана далече" стои по-добре, така мисля.
    Пишеш изненадващо добре, за върастта си!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...