Птица в полет
Когато те срещнах, аз бях ястреб жаден,
паднал на метри от извора студен.
А ти беше вятърна мелница на полето,
въртеше големия волан на живота свой.
Когато разказваш това, бъди строг и хладен,
не показвай със нищо, че те боли за мен.
Не допускай чувствата да шарят по лицето,
нищо, че в душата блъскат писъци и вой.
Говори на хората за онова момиче, което
намери подслон под твойте рамене.
Как излекува раните ми със сляпа надежда,
че щом оздравея, не ще отлетя.
И безцветният ужас в очите на детето
с разчорлени коси и издрани колене,
изчезна, както морската вълна отвежда
всички лоши мисли надалече от ума.
Логиката ни напусна, разумът ни изостави.
Борба за живот и обич отишла далече.
На фона на любовта ни вилнееха хали -
изковаваха, шептяха нашата присъда.
Колко стонове и колко викове сподави,
колко пъти своето желание отрече,
колко много пъти ме пожали,
а колко исках твоя, цялата да бъда.
Сега се моля само дано си успял
да намериш в тебе сили да простиш.
Аз знам, че любовта ми те беляза
и този белег в тебе дълго ще гори.
Знам колко луди нощи мойто име си крещял
и че болката не ти е позволявала да спиш.
Аз познавам тази болест, тази, тежката зараза...
Но не можех да остана. Моля те. Прости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Ненова Всички права запазени