10 авг. 2009 г., 20:08
В един предобеден,
приятен юлски час,
помолих нежно музата си аз:
да поизлезем двамата със нея -
полето плодородно да възпея.
“Гургулицата кацна на жицата.
А под нея -
златно житно море се люлее...”
И в тази стъпка
като продължих,
каквото виждах, го описах в стих.
Показах ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация