Aug 10, 2009, 8:08 PM

Птицата кацна на цицата 

  Poetry » Humour
880 0 10

 

В един предобеден,

приятен юлски час,

помолих нежно музата си аз:

да поизлезем двамата със нея -

полето плодородно да възпея.

 

“Гургулицата кацна на жицата.

А под нея -

златно житно море се люлее...”

 

И в тази стъпка

като продължих,

каквото виждах, го описах в стих.

 

Показах

на един критик творбата –

той, бедният, се хвана за главата:

 

“- Тъй ли се пише!?

                               Що за клише е!

“Птицата-жицата”

                             е изхабено!

Сякаш че не

                 на компютър

                                    е писано,

а на хурка

               и на вретено!

 

Нужни са рими

                     непредвидими, 

невероятни,

                    неповторими!...”

 

 

“Птицата

кацна на цицата!

А под нея:  

черна, влажна – пещера тъмнее!”

 

Измислих го,

за да му се присмея,

но той бе във възторг от таз идея:

 

- Видя ли,

че когато искаш, можеш!

И екзотично е, и еротично!

И, във добавка –

малко неприлично,

което също е не малък плюс!...

 

И той така

разхвали този стих –

от неудобство чак се изчервих.

 

***

Този урок запомнете,

поетите:

за да ви хвалят критиците,

кацайте с птиците само връз циците!

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??