Птицата кацна на цицата
В един предобеден,
приятен юлски час,
помолих нежно музата си аз:
да поизлезем двамата със нея -
полето плодородно да възпея.
“Гургулицата кацна на жицата.
А под нея -
златно житно море се люлее...”
И в тази стъпка
като продължих,
каквото виждах, го описах в стих.
Показах
на един критик творбата –
той, бедният, се хвана за главата:
“- Тъй ли се пише!?
Що за клише е!
“Птицата-жицата”
е изхабено!
Сякаш че не
на компютър
е писано,
а на хурка
и на вретено!
Нужни са рими
непредвидими,
невероятни,
неповторими!...”
“Птицата
кацна на цицата!
А под нея:
черна, влажна – пещера тъмнее!”
Измислих го,
за да му се присмея,
но той бе във възторг от таз идея:
- Видя ли,
че когато искаш, можеш!
И екзотично е, и еротично!
И, във добавка –
малко неприлично,
което също е не малък плюс!...
И той така
разхвали този стих –
от неудобство чак се изчервих.
***
Този урок запомнете,
поетите:
за да ви хвалят критиците,
кацайте с птиците само връз циците!
© Ангел Чортов All rights reserved.
