niko_niko (Нико Ников)
198 331
16 июн. 2008 г., 16:43

Птицата на поета 

  Поэзия » Философская
527 0 6

Усетиш ли смирението в хаоса,

видял си името на Онзи горе.

Това е истината - в славата и образа

на движещите сили на покоя.

 

Да си стабилен непосилно е, неловко

във този свят на образи и думи.

А да се движиш често е удобно,

когато видиш смелост неразумна.

 

Умееш ли да пееш, птицо моя?

Къде са ти крилете разюздани?

Къде отиваш - в мрака на покоя

или в прегръдките на нощи замечтани?

 

Умееш ли да дишаш във мечтите?

Умееш ли да слушаш думи нежни?

Кога ще чуеш порива на дните

и песента ми бяла, безметежна?

 

Къде е, птицо, твойта участ тъжна?

Защо се сгушваш и въртиш във небесата?

Защо нехаеш за морето южно

и за ятата, реещи се в синевата?

 

Когато, птицо, ти прогледнеш остро

 и чуеш думите в простора,

тогава ще се счупиш в рими прости

и ще запееш силно с вятъра Нагоре...

© Нико Ников Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??